Хванах Ем за ръката и онова чувство пак се появи. Магипортирахме се точно на метри от Лондонското око...
-Леле, трябва да свикна с това особено чувство след магипортацията... - казах аз и се засмях. Лекичко и нежно целунах Ема по бузата и прегръщайки я, казах:
-Нека се качим малко... И без това за никъде не бързаме. Единственото, което може на мига да ни върне в замъка е пожар, сблъсъци между грифиндорци и слидеринци или нещо още по-лошо. - казах и отново ме завладя смях, но като видях разтревожения поглед на Ема, допълних:
-Но това, разбира се, няма да се случи. - уверих Ема и нежно я целунах по устните.
Все така прегърнати, заедно, стигнахме до виенското колело. Платих на мъжът и с Ема заехме местата си. Сгушихме се един в друг и виенското колело потегли, но се случи нещо неочаквано. Изведнъж то се спря и Ем се уплаши. Прегърнах я в опит да я успокоя и зашептях в ухото й:
-Спокойно, Ем, те са професионалисти...Бързо ще решат проблема и ще слезем от тук.
Бе студено и вятърът бе доста силен. Усетих как Ема трепереше от студ. За щастие само аз и тя бяхме горе, затова извадих пръчката си и й измагьосах едно яке, с което я наметнах, за да не й е студено.
След около час, всичко беше наред. Проблемът бе решен, а ние слязохме на здрава почва. Хората долу, малко се учудиха, защото не видяха да сме носили яке, а сега Ема бе загърната с такова.
Тръгнахме с бавна крачка на някъде из дългите улички, все така сгушени и гледащи се в очите...
Стигнахме до моста на река Темза и се спряхме...
-Тук е прекрасно... Винаги идвах тук... "На моето местенце"... - започнах да говоря, докато спомените нахлуваха, но този път бяха щастливи...
Обърнах се към Ема и загадъчно се усмихнах... Мислиш ли за това, за което и аз... - попитах с една дяволита усмивка и й намигнах.
Вече се смрачаваше и ако направехме това, за което си мислех, щяхме да сме в безопасност и никой нямаше да разбере какви сме всъщност...
Усмивката ми не слезе от лицето, а Ем не спираше да ме гледа учудено...
-Спокойно, не е нищо откачено. - уверих Ема и отново я целунах, но този път малко по-страстно и продължително.