Тържество по случай Началото на учебната година

Голямата зала е украсена много пищно и изящно украсена. С множество искрящи свещи и безкрайно небе с блещукащи звездички. Петте маси са препълнени с много храна и бърборещи ученици.

Слязох от файтона и се насочих към Входната зала сред множеството. След няколко минути вече вървях към Голямата зала, макар и бавно. Е, поне се движех, което все пак си беше нещо.
Най-сетне, след десетминутно пъплене сред множеството прекрачих прага на Голямата зала, за пета поредна година. Макар и за пети път да бях виждала украсата на залата, се учудих много, когато я видях отново. Беше божествена. Хилядите светлинки, свещи и златни съдове, украшенията - винаги бяха различни, винаги бяха уникални.
Усмихнах се щастливо и заех мястото си на Грифиндорската маса, поздравявайки познатите ми хора и ако можеше да се каже, приятели. Смехът и глъча се оживиха. Загледах се във Висшочайшата маса. Нямаше нови учители, но имаше един свободен стол - този на Чек. Предположих, че е с първокурсниците и ги упътва. След миг портите на Голямата зала се отвориха и през тях премина професор Чек, водеща групичка единадесетгодишни хлапета, уплашени и срамежливи. Гледайки ги как вървят плахо, си спомних как се чувствах преди четири години, когато и аз бях плахо момиченце. Проследих с поглед мъниците и трепетно зачаках разпределителната церемония да започне.

Стоях на Височайшата маса сред другите учители и наглеждах учениците, разположили се на четирите маси на домовете. Бях унесен в мисли, които бяха прекъснати от отварянето на портите.
В голямата зала, както всяка година, влезе професор Чек, която носеше трикракото столче и Разпределителната шапка. Следваха я група първокурсници.
След броени мигове церемонията по разпределянето започна, а аз се вгледах в лицата на новодошлите и си спомних как аз за пръв път седнах на столчето и как ме разпредели шапката...
Когато всичко приключи и първокурсниците заеха местата си, професор Линч започна да изнася реч, която продължи толкова дълго, колкото всяка година.
Когато приключи и зае мястото си, я попитах дали мога да кажа няколко думи. След като получих позволение, се изправих и започнах да удрям чашата си с ножа, за да привлека вниманието на учениците.
Добре, обаче нещата поеха в грешна посока и чашата се счупи:
-Така - започнах делово, изхвърляйки счупената чаша през рамото си - Както всички знаят, с изключение на първи курс, аз съм преподавателя ви по Защита срещу черните изкуства. Искам да приветствам новодошлите - пъровокурсниците и да им пожелая успех в начинанието през първата им година.
Освен това искам да поздравя и всички останали и да им кажа, че нямам търпение да започнем уроците с тях отново.
След като приключих словото си, се обърнах и заех мястото си, а по всички маси се появи пиршество.
Надигнах чашата си с безалкохолно и след една глътка, се обърнах към директорката и се извиних за произшествието с чашата.

Алисън слезе внимателно от файтона. Потупа по гърба един от тестролите и това я подсети за брат и. Наложи си да не мисли за смъртта му, усмихна се и поздрави няколко свои приятели, които не бе виждала от началото на отминалото лято. Тя се насочи към вратите на замъка и се загледа с обич към училището. През цялото лято и липсваше и тя се радваше да го види отново.
Веднага щом влезе във Входната зала Алисън се почувства у дома си. Всички освен първокурсниците, които сигурно още пътуваха в лодките, влязоха в Голяма зала. Алис ахна, защото залата сякаш беше по-хубава от всякога. Свещите висяха във въздуха и искряха, също като милионите звезди върху тавана-небе. Масите бяха подредени със сребърни прибори, но без блюда. Алисън знаеше, че храната магически щеше да дойде чак след разпределителната церемония. Всички се настаниха по масите и зачакаха г-жа Чек да дойде с малките.
Изведнъж вратата се отвори и оттам се изсипаха цяла тумба притеснени и зачервени първокурсници. Пред тях вървеше г-жа Чек и държеше старата разпределителна шапка. Церемонията започна и на стола един по един се изредиха всичките първокурсници. Алис пляскаше като другите, когато някой дойдеше в нейния дом, но мислено беше другаде. Тя си спомняше своята разпределителна церемония и със тъжна усмивка си помисли, че това е последната и година в училището. За последен път виждаше церемонията и за последен път щеше да види залата такава, в този вид, в който беше сега.
Щом разпределянето свърши и първокурсниците седяха на масите на новите си домове започна обичайната реч на директорката- г-жа Линч. След това обаче г-н Сернадас поиска думата. За да привлече внимание започна да удря чашата си, но я счупи. "Поне така привлече внимание..." помисли си Алис. Заместник-директора каза кратка, но хубава реч и си седна на стола, намиращ се на Височайшата маса, която беше пригодена само за учителите и директора.
Алисън се усмихна на няколко приятели, изрече на глас, високо и ясно, че иска пай с бъбрек и той се появи пред нея в златна чиния. Освен това си поръча и тиквен сок, който също така ненадейно изникна пред нея във чист и излъскан бокал. Алис се нахвърли върху пая и си помисли, че щом това е последното и начало на учебната година ще му се наслади както трябва.

Първи септември... Всичко започваше отначало... Годината, учениците, запознанствата дори... Вървях бавно към Висшочайшата маса, оглеждайки се наоколо. Засега всичко беше пусто, но скоро нямаше да е така. Помотах се в Голямата зала и когато часовникът ми показваше 19.50, заех мястото си на Висшочайшата маса и зачаках учениците. След известно време се чу глъч и залата се изпълни с бърборещи ученици, които се поздравяваха след дългата раздяла и разказваха как е преминало лятото. Мигове по-късно вратите на Голямата зала се отвориха и Дженифър поведе малките зайци, които нетърпеливо чакаха да бъдат разпределени. Следях внимателно разпределителната церемония, а когато тя приключи се изправих и глъчката ненадейно спря, а всички погледи се извърнаха към мен.
- Добре дошли! Добре дошли за новата учебна година в "Хогуортс"! - казах приветливо и се усмихнах - На новите ученици, първокурсниците, които току-що разбраха в кой дом ще бъдат в продължение на седем години, ще кажа - добре сте дошли! А на старите - добре сте се завърнали! Ще кажа няколко думи преди да започнем да се храним. Първокурсниците трябва да знаят, а и да запомнят, че влизането в гората в училищния парк е забранено за всички ученици. А сега като се замисля, не е зле най-после да научат това и някои от по-горните курсове - казах и се усмихнах. Филч ме погледна и ми напомни нещо, което бях забравила - Нашият пазач, господин Филч, ме помоли да ви напомня, че през междучасията не е разрешено да правите магии по коридорите, а и доста други неща. Тези, които се интересуват, могат да видят целия списък, който е закачен върху вратата на стаята на господин Филч - Макар, че не съм особено сигурна колко ще са заинтересованите... казах си наум, но се усмихнах и отново продължих - Датите, на които ще се проведат пробите за попълването на отборите по куидич, ще са изнесени на таблото със съобщения в Общите стаи на домовете ви... Сега остава да кажа само още няколко думи - оповестих и видях отегчението на нечии лица, явно доста прегладнели и уморени - Ее, нападайте яденето! - усмихнах се и заех мястото си.
Отпих жадно от чашата си с медовина, защото от речта, устните ми бяха пресъхнали. Професор Сернадас ме попита дали може да изрече няколко думи.
- Да, разбира се, че може, профеосоре - отвърнах мило на преподавателя и се усмихнах.
Сернадас стана и се опита да привлече вниманието, почуквайки с ножа върху една чаша. Само че почукването може би беше малко по-силно, защото чашата се счупи. Засмях се, защото си спомних как и аз бях правила такива глупости. Но докато се отдавах на спомени, речта на Сернадас свърши и той ми се извини за счупената чаша.
- Оо, няма никакъв проблем. Все пак това е само една обикновена чаша... А и така наистина привлякохте вниманието на всички.
Усмихнах се и започнах да се храня.

Както обикновенно...Всичко си потръгна така като беше и преди с излючение ,че серандес счупи една чаща всичко беше нормално.Същата скучна реч и т.н.Че кой ще иска да чете 466-те правила на Филч!!?!Не питайте откъде знам..Чела съм ги поне откоол хиляди пъти заради моите палави пирятели..Заедно ги бяхме анизустили..Засмях се весело и на този спомен и на счупването на чашата.Удмихнах се изапочанх ад се харян докато говорех със сестра си,която пак нещо мърмореше!Тази жена щеше да ме побърка.
-О,моля те,беал,не сега!Ям!
Разбира се ,сестра им не ес обиди ,но опне млъкна.Започнах да прехвърлям уроци и т.н.Боже,нямах търпение!!
-Е,госпожо линч,тази година имаме много онви попълнения!Да се надяваме да учат добре,а за стартите да се подобрят!
Хвърлих няколко погледи на паливет от Хогуортс.
-Как сте днес?