Перонът 9¾

Заглавие: Перонът 9¾ Пет Май 27, 2011 5:31 pm

Перон 9 ¾ е перонът, от който може да бъде взет Експрес Хогуортс на 1 септември. Перонът има на 1 септември, табела, на която пише: Експрес Хогуортс, единадесет часа, и е от ковано желязо има арка с надпис " Перон Девет и три четвърти за влизане / излизане от перона. В края на учебната година, Експрес Хогуортс се връща на Кингс Крос, за да учениците за лятната им ваканция.

Заглавие: Re: Перонът 9¾ Пон Юни 06, 2011 12:47 pm

1 септември... Обичах тази дата. Отново щях да съм в "Хогуортс", с приятелите си, с преподавателите... Пак щях да уча Астрониомия, ЗСЧИ, Трансфигурация и какво ли не още. Супер... Скачах до небето от радост.
Вървях с количката си към перон девет и три четвърти. Когато наближих стената между девети и десети перон се огледах внимателно около мен и се затичах към каменната стена. Сблъсък естествено не последва. Тази "процедура" вече я бях усвоила страшно добре и за пети път вече излизах на перона, откъдето "Експрес Хогуортс" потегляше. Леле, никога не успях да свикна с тази навалицата тук, имаше толкова много хора... Забутах количката си към влака, едва проправяйки си път измежду хората. След десетина минути успях да се добера до едни стълби и започнах да качвам куфара си... Но както винаги - не можех.
- Офф... Някога ще успея ли да кача този куфар?! Защо е толкова тежък?!
Развиках се аз, ритайки куфара, а младежите около мен започнаха да ме зяпат. Успокоих се и след малко отново се помъчих да го кача, но отново безуспешно. "По дяволите, защо ли отказах на майка да дойде, за да ми помогне?! Все пак съм само на 15.." Заобвинявах се аз и оставих куфара. Точно тогава чух някой да казва името ми. Веднага се обърнах и видях една грифиндорка, беше май седми курс.
- Здравей. Как си? - попитах Алисън и се опитах да се усмихна.

Заглавие: Re: Перонът 9¾ Вто Юни 07, 2011 10:56 am

Беше първия учебен ден и отва беше последната година в "Хогуортс" за Алис. Още от сутринта пеперуди пърхаха в корема и. Знаеше, че това ще бъде много важна за нея година и затова не искаше да закъснява. Сутринта се облече набързо, закуси и светкавично подкара колата към Лондон. Макар да разбира ще, че с кола се стига доста бавно, тя предпочиташе да кара- беше взела скоро книжка и искаше да се упражнява. Времето на перона беше слънчево и приятно, нищо общо с дъждовно време в Лондон. Щом мина през бариерата тя се запъти към една от пейките, докато всички се качат, та да не се блъска. Но вниманието и беше привлечено...

Вече пет минути Алисън стоеше пред количката с багажа си, изправена, и гледаше учудено Картър- момиче от "Грифиндор", май пети курс, което познаваше от Голямата зала. Преди стояха една до друга, но после Алис започна да седи с най-добрата си приятелка. Картър имаше хубава руса коса и беше стройна и слаба. Алисън беше гледала как петокурсничката се опитва да вкара куфара си във влака и накрая, когато се отказа, Алис реши да и помогне- знаеше какво е чувството да не можеш да направиш нищо по даден проблем. Извика я по име и момичето отвърна на поздрава и и я попита как е. Алис отговори, че е добре. За няколко секунди напълно мълчание Алисън реши да разчупи леда.
- Имаш ли нужда от помощ?- попита усмихнато тя.
Въпреки, че не я познаваше добре, седмокурсничката харесваше Картър и дори си помисли, че могат да бъдат много добри приятелки. Но после прогони тези мисли- едва ли момичето щеше да иска. Алис зачака отговор на зададения въпрос, като междувременно се оглеждаше за свои приятели.

Заглавие: Re: Перонът 9¾ Вто Юни 07, 2011 3:05 pm

Алисън се усмихна и също ме поздрави. Поех си дълбоко въздух и отново щях да започна да се опитвам да си кача куфара, но просто си мислех, че е съвсем безуспешно. Точно в този момент седмокурсничката ме попита дали имам нужда от помощ.
- Ъмм... - погледнах към куфара и отново Алисън и плахо казах - Ами, май да. Трудно ще кача тоя куфар, винаги е толкова тежък - засмях се леко, а Алисън дойде при мен. Хванахме го двете заедно и успяхме да го качим... най-после.
- Благодаря ти - казах сърдечно и се усмихнах на грифиндорката - Хайде да качим и твоя куфар... А после... ако искаш.... можем да си намерим празно купе...
Предложих плахо аз, макар че бях сигурна, че ще откаже. Все пак погледнах с надежда момичето и леко се усмихнах.

Заглавие: Re: Перонът 9¾ Сря Юни 08, 2011 9:15 am

Алис се усмихна и отвърна жизнерадостно:
- Мисля, че няма да е лошо да получа малко помощ. А колкото до купето- не обичам да седя сама. Толкова странно и тихо е, че ме кара да се чувствам ужасно. Предпочитам да съм с някой, особено ако той е доста добра компания!
Алисън се усмихна още по широко и се зае с куфара. След като двете качиха багажа седмокурсничката се отправи към последното купе, за което винаги се знаеше, че остава празно. Когато влязоха вътре по-голямото момиче се насочи към прозореца и го отвори.
- Винаги е много задушно в тези купета!- оплака се шеговито Алис.
След като седнаха Алисън кръстоса крака и, усмихвайки се, зачака Картър да поведе разговора.